Над 120 изтъкнати възройденски дейци е откърмил Котленския балкан. Обхождайки четирите експозиционни зали ("Будители", "Просветители", "Бунтовници", "Революционери"), посетителят добива впечатление, че е разгърнал най-славни страници от българската история, свързана с имената и делата на бележити котленци.
     Техен предтеча е Софроний Врачански - мъдър и достолепен духовник, пръв преписвач на Паисиевата история в 1765, пръв автор на новобългарската печатна книга "Неделник", на първата българска автобиографична творба. Пръв от неговите следовници е Неофит Бозвели - неуморим борец за черковна свобода на българския народ, създател на училища от нов тип, автор на 5 творби. Д-р Петър Берон - автор на първия буквар, наречен от народа "Рибен", учен от европейски машаб, оставил обемни трудове на 5 чужди езика. Във втора зала са експонирани и оригинални творби на д-р В. Берон, А. Гранитски, С. Изворски - книжовници с богат принос за обогатяване на духовните интереси на народа.
     Експозицията в трета зала, свързана с личностите и делата на капитан Г. Мамарчев - прославен воин, носител на високи военни отличия; капитан В. Хадживълков и Гаджал войвода, разкрива забележителен момент от българската история - доброволното участие на българи на страната на русите.
     Сред революционерите централно място заема Г.С. Раковски. Неговият необхватен и многостранен живот на народен войвода, поет, фолклорист, публицист, служил на отечеството с перо и меч, звучи като легендарна истина.
     В бронзовите листа на внушителна книга във всяка от залите са изписани множество имена, чиито славни дела идват от миналото, присъстват в настоящето и навлизат с нас в бъдещето.
     Оригиналното художествено оформление на Музея на възрожденците е дело на творчески колектив с ръководител з.х. А. Нейков.