Пазарджик

Пазарджик е основан през втората половина на ХV в., на левия бряг на р.Марица, до мястото за провеждане на периодичен пазар на околното население. Благоприятното географското разположение на селището (важен кръстопът в центъра на плодородна област) способства за бързото му развите. Докато в началото на ХVІв. е все още малко селище,то в края на века става административен център на каза (околия) и остава такъв до Освобождението. През ХVІІ в. градът продължава да се разраства и утвърждава. Там процъфтява търговията с желязо, кожи , ориз и прави впечатление на пътешествениците с хубавите къщи и чистите си улици. През 1718 г. Герард Корнелиус Дриш посетил Пазарджик и пише "сградите тук по устройтво, големина и красота стоят далеч по-високо от тези в Ниш, София и всички други места" През ХІХ в. Пазарджик е вече голям и важен занаятчийски и търговски център, с население от около 25 000 души. В града,

домакин на два крупни панаира, всеки вторник и сряда ставал голям пазар. Факт била и действаща поща с телеграф. През 1837 г. се построява църквата "Св. Богородица", паметник с национално значение, прочут със своята архитектура и дърворезба. В средата на века Пазарджик се очертава и като важно културно средище. През 1847 г. се открива класно училище, а през 1848 - девическо училище. През 1868 г. в града се основава читалище, а през 1870 г. - женско дружество " Просвета". По време на Освободителната война 1877-78 г., градът е опожарен от отстъпващите турски войски. Освободен е на 2(14).01.1878 г. от отряда на ген.Гурко. След Освобождението, градът се разраства и на десния бряг на река Марица. В края на ХІХ в. там се изграждат казарма и земеделско училище, а от началото на ХХ в. започват да се строят фабрики, складове, къщи и се оформя индустриалният квартал на града. От 1959 до 1987 г. Пазарджик е окръжен център. С поледното админастративно деление на страната от 1999 г. Пазарджик е вече център на област.

Музеи и галерии

Историческият Музей в Пазарджик със своите над 33 000 експоната разкрива богатото историческо минало на Пазарджишкия край от най-древни времена до днес. Експозицията е разположена в седем зали.
Етнографската експозиция на Историческия музей се намира в най - голямата жилищна сграда в града от епохата на Българското Възраждане. Тя е построена в стила на пловдивската Възрожденска барокова къща през 1850 г. от брациговски майстори. Собственикът на къщата Никола Христович е бил богат търговец. Експозицията запознава посетителя с богатата традиционна материална и духовна култура на населението в Пазарджишко.

Къща-музей " Константин Величков "

Mемориалната експозиция в родната къща на Константин Величков е открита през 1967г. и е обновявана няколко пъти. Чрез снимки, документи и оригинални издания е проследена богатата обществено-политическа и културна дейност на най-видната личност , която Пазарджик дава на българското Възраждане - писателят, преводачът, художникът, участник в подготовката на Априлското въстание 1876 г., министър на народното просвещение Константин Величков.

Художествена галерия " Станислав Доспевски "

Пазарджик е създадена през 1966 година. Специализирана е в представяне преди всичко на местни автори, между които са класиците Станеслав Доспевски, Константин Величков, Георги Машев, Георги Герасимов, Елена Консулова-Вазова и др.Притежава уникална колекция от портрети и автопортрети , както най-големите колекции от творби на Георги Герасимов, Стоян Василев, Величко Минеков и Златка Дъбова.
Къща-музей 'Станислв Доспевски'

Къща-музей " Станислав Доспевски "

Наведена над канала Паша арк, къщата на Станислав Доспевски се оглежда в лениво течащите му води, сякаш за да се увери в достолепието си. Стъпките ни отекват в натежалата от спомени тишина на обширния каменен двор. Посреща ни надписът върху фронтона на фасадната стена: "Притяжание Станислава Д. Доспевскаго Самоковца 1864".

Тук се пазят и портретите на Доспевски и неговите близки - ярко доказателство, че техният автор е не само един от създателите на светския портрет в България, но и един от най-големите му майстори.

Катедрална църква "Света Богородица"

Катедралната църква " Св. Богородица " е паметник с национално културно значение. Прочута е със своята архитектура и изящната дърворезба на иконостаса. Построена е през 1937 г.

По важни периодични събития в града:

Празник на града - провежда се ежегодно в началото на месец юни. Съпроводен е с богата културно-развлекателна програма .
Театър

Зимни Музикални Вечери - Фестивал с повече от двайсетгодишна традиция за симфонична музика, основан от и понастоящем носещ името на проф.Иван Спасов - диригент, композитор и общественик. Провежда се всяка година в края на месец януари.