
Пазарджик е основан през втората половина на ХV в., на левия бряг на р.Марица, до мястото за
провеждане на периодичен пазар на околното население. Благоприятното географското разположение
на селището (важен кръстопът в центъра на плодородна област) способства за бързото му развите.
Докато в началото на ХVІв. е все още малко селище,то в края на века става административен център
на каза (околия) и остава такъв до Освобождението. През ХVІІ в. градът продължава да се разраства
и утвърждава. Там процъфтява търговията с желязо, кожи , ориз и прави впечатление на
пътешествениците с хубавите къщи и чистите си улици.
През 1718 г. Герард Корнелиус Дриш посетил Пазарджик и пише "сградите тук по устройтво, големина
и красота стоят далеч по-високо от тези в Ниш, София и всички други места" През ХІХ в. Пазарджик
е вече голям и важен занаятчийски и търговски център, с население от около 25 000 души. В града,
домакин на два крупни панаира, всеки вторник и сряда ставал голям пазар. Факт била и действаща
поща с телеграф. През 1837 г. се построява църквата "Св. Богородица", паметник с национално
значение, прочут със своята архитектура и дърворезба. В средата на века Пазарджик се очертава и
като важно културно средище. През 1847 г. се открива класно училище, а през 1848 - девическо
училище. През 1868 г. в града се основава читалище, а през 1870 г. - женско дружество " Просвета".
По време на Освободителната война 1877-78 г., градът е опожарен от отстъпващите турски войски.
Освободен е на 2(14).01.1878 г. от отряда на ген.Гурко. След Освобождението, градът се разраства
и на десния бряг на река Марица. В края на ХІХ в. там се изграждат казарма и земеделско училище,
а от началото на ХХ в. започват да се строят фабрики, складове, къщи и се оформя индустриалният
квартал на града.
От 1959 до 1987 г. Пазарджик е окръжен център. С поледното админастративно деление на
страната от 1999 г. Пазарджик е вече център на област.
Музеи и галерии
Историческият Музей в Пазарджик със своите над 33 000 експоната разкрива богатото
историческо минало на Пазарджишкия край от най-древни времена до днес. Експозицията е
разположена в седем зали.
Етнографската експозиция на Историческия музей се намира в най - голямата жилищна
сграда в града от епохата на Българското Възраждане. Тя е построена в стила на пловдивската
Възрожденска барокова къща през 1850 г. от брациговски майстори. Собственикът на къщата
Никола Христович е бил богат търговец. Експозицията запознава посетителя с богатата
традиционна материална и духовна култура на населението в Пазарджишко.
Къща-музей " Константин Величков "
Mемориалната експозиция в родната къща на Константин
Величков е открита през 1967г. и е обновявана няколко пъти. Чрез снимки, документи и
оригинални издания е проследена богатата обществено-политическа и културна дейност на
най-видната личност , която Пазарджик дава на българското Възраждане - писателят,
преводачът, художникът, участник в подготовката на Априлското въстание 1876 г., министър на
народното просвещение Константин Величков.
Художествена галерия " Станислав Доспевски "
Пазарджик е създадена през 1966 година.
Специализирана е в представяне преди всичко на местни автори, между които са класиците
Станеслав Доспевски, Константин Величков, Георги Машев, Георги Герасимов, Елена
Консулова-Вазова и др.Притежава уникална колекция от портрети и автопортрети ,
както най-големите колекции от творби на Георги Герасимов, Стоян Василев, Величко Минеков
и Златка Дъбова.
Къща-музей " Станислав Доспевски "
Наведена над канала Паша арк, къщата на Станислав Доспевски се оглежда в лениво течащите
му води, сякаш за да се увери в достолепието си. Стъпките ни отекват в натежалата от
спомени тишина на обширния каменен двор. Посреща ни надписът върху фронтона на фасадната
стена: "Притяжание Станислава Д. Доспевскаго Самоковца 1864".
Тук се пазят и портретите на Доспевски и неговите близки - ярко доказателство, че техният
автор е не само един от създателите на светския портрет в България, но и един от
най-големите му майстори.
Катедрална църква "Света Богородица"
Катедралната църква " Св. Богородица " е паметник с национално културно значение. Прочута
е със своята архитектура и изящната дърворезба на иконостаса. Построена е през 1937 г.
По важни периодични събития в града:
Празник на града - провежда се ежегодно в началото на месец юни. Съпроводен е с богата
културно-развлекателна програма .
Зимни Музикални Вечери - Фестивал с повече от двайсетгодишна традиция за симфонична музика,
основан от и понастоящем носещ името на проф.Иван Спасов - диригент, композитор и
общественик. Провежда се всяка година в края на месец януари.