 | СЕВЛИЕВО |
| СЕВЛИЕВО |
ОБЩИНА СЕВЛИЕВО
КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА
КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО
Най-ранните следи от живот в Севлиевския край са от епохата на късния неолит (около 8000 г.пр.н.е.). Траките са имали трайно присъствие тук в продължение на повече от три хиляди години. Те са оставили над 100 надгробни могили.
Крепостта Хоталич
е последният средновековен град-крепост.
Той е просъществувал в продължение на векове, успоредно
със селището на мястото на днешния град, наричано в турските извори
"Серви" и "Селви".
В средата на XIX век българското население на града нараства
значително. Развитието на занаятите съсредоточава в касите на
занаятчийските организации (еснафите) значителни средства.
Търговските пътувания в Османската империя, Европа и Русия разширяват значително
кръгозора на севлиевци. Появява се необходимост от по-висока духовна култура и просвета.
През 1834 година била реставрирана старата църква "Свети Пророк Илия", а две години по-късно бил възстановен и средновековният Батошевски манастир. В средата на 50-те години прочутият възрожденски майстор Кольо Фичето построил каменния мост над река Росица.
През 1870 година под непосредственото ръководство на Апостола на Свободата - Васил Левски - бил създаден революционен комитет. Под председателството на младия, буден и образован търговец Стефан Пешев, той подготвял населението на Севлиевския край за предстоящото въстание. Най-масово в Априлското въстание от 1876 година участвали българите от балканските села на този район.
Просветните и културни традиции в живота на Севлиево продължили и след 2 юли 1877 година, когато градът бил освободен от турско робство.
ВИДНИ БЪЛГАРИ
Севлиевският край е вдъхновил немалко видни творци - Екатерина Ненчева, Мара Белчева, Пеньо Пенев, художниците Илия Пейков, Пенчо Кулеков, Симеон Спиридонов, Евгений Босяцки, скулптора Асен Пейков.