Разположен като засада зад завоя на Дунава, създаден и изграден само за война, Видин е бил
първата цел на всеки завоевател, който е искал да си осигури владението на Северозападна
България и Крайна.
Първите крепостни оръжия на града са построени от римляните. Те с различни преустройства
са използвани и през Средновековието. Между 1689 и 1720 град Видин окончателно е преустроен,
така че заедно с Калафат и едноименен остров са съставлявали една укрепена група, затваряща
херметически входа на Долния Дунав за идващия от запад противник.
В план крепостта е полукръг с диаметър около 1800м, образуван от стена, която следва брега
на Дунава. В полукръга са вписани 7 хорди, които образуват нейните фасове.
В частта откъм Дунава укреплението има кремалиерно очертание и е съставено от две каменни,
укрепени една
от друга стени, а от към сушата има бастионно начертание от седем 200-500 метрови фасове,
съединени помежду си и с крайбрежната стена посредством осем бастиона с кавалиери и е
съставена от една дебела каменна стена с широк около 18 и дълбок 5-6 метра външен ров с
каменно облицован контраескарп, който се пълни с вода от Дунава.
Откъм сушата половината
от рова е затрупана и са запазени само крепостните врати, както следват (от север към юг):
"Флорентин (Карлъ Баба)", "Еничер (Боклук)", "Пазар (Лонджа)" и "Стамбол" капии.
Те представляват засводени проходи, в чиито стени има каземати за караулни помещения.
Те са се затваряли с двукрили порти, направени от дъбови греди, обковани отвън с желязо.
Над рова се е преминавало по дървени мостове, едната част на които е била подвижна и се е
вдигала през нощта.
При "Стамбол капия" ровът е бил по-широк, по-дълбок, с формата на четвъртит басейн и е
служил за стоянка и зимуване на турската дунавска флотилия.
За защита на мостовете и крепостните врати пред всяка от тях е имало по един равелин,
въоръжен с 6-8 оръдия, които са стреляли през амбразури.
Към Дунава се е излизало през 5 врати, носещи следните имена (от север към юг): "Аралък",
"Топ", "Сарай", "Телеграф" и "Сюргюн" капии.