След изграждането на новите крепостни стени на Видин, през 17
век започва строежът на първия храм "Св. В. М. Димитър".
Построен предимно от дървен материал, той просъществувал
около 240 години. На 6 декември 1868 година в него за пръв
път се служило тържествено от български архиерей на български
език. Оттогава този храм става катедра на видинския
митрополит Антим, който след четири години е избран за пръв
български екзарх.
След решението за
строеж на нова църква, взето на 9 декември 1884, през 1889 година храмът е
срутен поради овехтялост. Средствата за постройката са събирани от
капиталите на еснафите и доброволни помощи от граждани.
На 10 март 1885 година тържествено е положен
основният камък на новия храм. Планът му е изработен от арх. Бахнани.
На 26 октомври 1890 в деня на храмовия празник е бил
положен св. Антимис и отслужена първата литургия.
Катедралната църква "Св. В. М. Димитър" е втора по големина след
храм-паметника "Св. Александър Невски" в София. Тя има кръстокуполен план с три
надлъжни и един напречен кораб, върху който се изгражда богата
многообемна композиция. Централният купол се носи от четири
свободно стоящи подпори. Той е висок 33 метра.
Вътрешните пространства са внушителни. Постигнат е богат и пищен образ.
Църквата е паметник на културата от национално значение.
