Гробницата на тракийски владетел, открита случайно през 1944 г. в североизточния край на Казанлък, е забележителен паметник на тракийското изкуство от ранноелинистичната епоха у нас.

    По своя архитектурен план тя принедлежи към куполните гробници, характерни за гробната архитектура на Тракия от края на V до началото на III в. пр. н. е. Световната си известност паметникът дължи на забележителните стенописи в коридора и куполното помещение-едни от най-добре запазените произведения на античната живопис от ранноелинистичната епоха. Конярите с оседланите коне и кочияшът с квадригата

    Неизвесният майстор е работил в четири основни цвята: черен, червен, жълт и бял. Използвани са едновременно две техники: мокро фреско - при декоративната и фигуралната живопис, и темпера - при оцветяването на пода и стената. Стенната декорация имитира цветово лицевата стена на богата постройка, облицована с мраморни плочи и завършваща с архитектурни детайли. Стените в коридора започват с триделен цокъл от правоъгълници - ортостати в черен цвят, разположени между два релефни бели пояса. Над цокъла, чиито елементи са изразени пластично или чрез гравирани линии, следва неразчленена стена в помпеянско червено, а над нея са разположени два рисувани фриза- единият с растителни мотиви, а другият с фигурални изображения. Представените върху втория фриз пеши и конни воини възпроизвеждат среща на две неприятелски войски, като на западната стена е изобразена сцена на единоборство. Изобразено е историческо събитие, свързано с живота на погребания в гробницата знатен тракийски владетел.

    В куполното помещение декоративното разчленение на стените е запазено, както и в коридора. Тук цокълът се състои от бели ортостати, разположени между черни релефни пояси. Следва стена, отново в помпеянско червено, над която са възпроизведени цветово архитектурни елементи, заимствани от йонийската архитектура. Знатната тракийска съпружеска двойка

    В центъра на главния фриз, срещу ниския правоъгълен вход са изобразени фигурите на мъж и жена, седнали край масичка с плодове, а около тях- прислужници носеши дарове. Реалистично и с изящество е изобразена и сцена на "погребално угощение с шествие". Трогетелно сплетените ръце на съпрузите въплащават основната идея за прощаване и раздяла с мъртвия. Знатната съпружеска двойка е увенчана с лаврови венци- белег на героизиране, широко разпространен през елинистичната епоха.

    Реалистичната живопис на Казанлъшката гробница е дело на първокласен художник от ранноеленистичната епоха. Високото майсторство на тракийския живописец, отразил в стенописите тракийския бит и дух е неоспоримо доказателство за богатия културен живот на Тракия.

    Паметникът датира от края на IV и началото на III век пр. н. е., когато тракийската държава с център Севтополис- градът- столица на Севт III, преживява висок политически, икономически и културен подем.

    Тракийската гробница при Казанлък е първият от деветте български паметници, включени във Световния списък на паметниците на Юнеско.

     Заглавна страница