Казанлъшката долина се намира между Стара планина и Средна
гора и е всеизвестна със своята красота и плодородие.
Първото селище на територията на днешния град е възникнало през новокаменната
епоха (неолит)-VI-V хилядолетие пр.н.е., когато тракийският владетел Севт III
построява своя град Севтополис. През каменно-бронзовата епоха (енеолит)-V в. и
бронзовата епоха (III в.) животът в селището продължил. През V-VI в. пр. Христа
тук, в долината около река Тонзос (Тунджа) се създава богата тракийска цивилизация.
Тракийският град Севтополис става столица на тракийската Одриска държава, който
поддържал икономически връзки по река Тонзос с тракийския град Кабиле и гръцките
северни провинции. От това време са и първите две тракийски гробници-Казанлъшката
(открита на 12 април 1944 г.) и Мъглижката(открита през 1965 г.), които смайват
посетителите с реалистичната живопис, даваща великолепна представа за живота,
бита, обичаите и въоръжението на траките.
В Средновековието долината става административен център
на земите, в които властва българският болярин Елтимир.
От 1370 г. казанлъшкият край е под турско робство. През
османо-турския период в града се развиват над 50 занаята-кошарство, медникарство,
златарство, абаджийство, папукчийство, бъчварство и т.н.
От 18 век Казанлък става център на българското розопроизводство
и търговия с прочутото розово масло. Градът е с утвърдени културно-просветни традиции.
Тук са родени и работили над 100 художници, сред които българските класици Иван
Енчев-Видю, Иван Милев, Ненко Балкански, Дечко Узунов, Димитър Христов-ЧудомирЕ
От колосите на българския театър и кино тук започват творческия си път Порфирий
Велков, Мара Пенкова, Стефан Гецов, Тодор Мазаров, Луна Давидова, Любомир Кабакчиев,
Видин Даскалов и др.
Казанлък е естественият географски център на България,
важен възел на пътищата между Северна и Южна България и първокласен път по линията
София - Бургас. На 7 км западно от Казанлък е язовир Копринка. През долината надлъж
тече река Тунджа. Освен това тук има много минерални извори - Павел баня, Овощник
и Ягода. Почвите са най-често канелено-горски - особено благоприятни за развитието
на розопроизводството и други етерично-маслени култури - мента, лавандула, босилек,
невен и др. Климатът е умерено-континентален. Природните условия - почвите и климатът
са предпоставка околността на Казанлък да е населена от дълбока древност.
Днес Казанлък е град с развита текстилна, хранителна,
парфюмерийна, козметична и оръжейна промишленост.